Борбата с демографската криза не става само с икономически политики и насърчаване. Трябва систематичен подход, както в икономически план, така и в социален.
Когато човек се замисли за бъдещето, несъмнено се сеща за децата, като част от него. Децата са важна част от уравнението за едно общество, ако то желае да има дългосрочно и устойчиво развитие. В днешно време улисани в лудото ежедневие и бомбандирани от информационните потоци не се замисляме, за това което правим днес, как ще ни се отрази в далечното бъдеще. Сегашните млади хора в Община като Панагюрище в следващите 20-30 години ще се сблъскат с въпроса, кой е ще е до мен, кой ще ме подкрепи. И тук нямам предвид подкрепа на ниво само деца, а на ниво защита, лекарска помощ и т.н. Когато няма млади хора, тогава и тези услуги и служби няма да са адекватно захранени поради липса на хора. Когато липсват млади хора, липсва и работна ръка, респективно и няма адекватно развит бизнес и други обслужващи го звена. От нас зависи, дали бихме искали да влезем в такава мрачна реалност. От нас зависи дали ни интересува бъдещето и къде и как желаем да го посрещнем.
За да може в едно общество да има растеж, то тогава би трябвало семействата да се стремят да имат поне 3 деца. Трендовете не само в Панагюрище и България, но и на ниво Европа показват друго поведение, което показва, че количеството на децата не е приоритет.
В исторически план децата са изпълнявали двойна роля – те са били както емоционална опора, така и работна сила. С напредъка на медицинските технологии и подобрените стандарти на живот обаче виждаме намаляване както на раждаемостта, така и на смъртността, явление, известно като демографски преход. Съществуват две теории за този преход: едната предполага, че хората избират да имат по-малко деца, за да им осигурят по-добро образование и бъдеще, докато другата твърди, че повишената продължителност на живота означава, че хората остават продуктивни по-дълго и следователно нямат нужда от толкова много деца, които да се грижат за тях, докато остареят.
Днес хората на 50 години се считат за част от работната сила, тъй като продължават да допринасят за обществото чрез личностно развитие и професионален опит. Тази промяна във възприятията обаче доведе до това, че потенциалните родители често пропускат периода от живота си, когато биха могли да имат деца, преследвайки кариера и лично израстване. Тази ситуация допринася за кризата на ценностите, която допълнително изостря проблема с намаляването на населението.
За да се справим с демографската криза, трябва да приемем цялостен подход, който отчита различните фактори, включени в нея. Политиките, насочени единствено към икономически или социални механизми, вероятно ще се провалят. Вместо това трябва да разработим нова перспектива за разбиране и въздействие върху променящите се тенденции. Чрез насърчаване на култура, която цени създаването на семейства и отглеждането на деца, ние можем да гарантираме, че нашето общество ще има светло и устойчиво бъдеще.
Демографският преход е модел, който описва преминаването от традиционно общество с висока раждаемост и висока смъртност към модерно общество с ниска раждаемост и ниска смъртност. Този преход се характеризира с няколко елемента:
Намаляване на плодовитостта: С увеличаването на образованието и възможностите за жените, те започват да избират да имат по-малко деца. Това води до намаляване на общата раждаемост.
Повишаване на продължителността на живота: Подобряването на общественото здраве, медицинските технологии и стандарта на живот допринасят за увеличаване на продължителността на живота.
Урбанизация: Хората мигрират от селските райони към градските райони в търсене на работа и по-добри възможности. Тази миграция води до промени в семейните структури и начина на живот.
Селективна фертилност: Вместо да имат голям брой деца с надеждата някои да оцелеят, семействата започват да инвестират повече в по-малко деца, увеличавайки шансовете им за оцеляване и успех.
За да повлияем положително на демографския растеж, можем да разгледаме някои стратегически компонента:
Образование: Инвестирането в образование, особено за момичета и жени, може да помогне за намаляване на неравенството между половете и да насърчи по-отговорно родителство.
Здравеопазване: Подобряването на достъпа до качествено здравеопазване може да увеличи продължителността на живота и да намали детската и майчината смъртност.
Икономически възможности: Създаването на работни места и осигуряването на икономически възможности за младите хора може да ги насърчи да създадат семейства и да имат деца.
Жилищна политика: Разработването на подходящи жилищни политики може да отговори на нуждите на нарастващото градско население и да подпомогне създаването на стабилни общности.
Социални политики: Прилагането на социални политики, които подкрепят семействата, като обезщетения за родители, достъпни грижи за деца и гъвкаво работно време, може да улесни балансирането на работата и семейството.
Обществена осведоменост: Провеждането на кампании за повишаване на осведомеността относно ползите от малките, планирани семейства и важността на инвестирането в здравето и благосъстоянието на децата може да доведе до промяна в обществените нагласи и поведение.
Международно сътрудничество: Работата с международни организации и други страни може да помогне за споделяне на най-добри практики и ресурси за справяне с демографските предизвикателства.
Община Панагюрище притежава огромен потенциал, който чака да бъде напълно реализиран. Като наследници на революционери, панагюрци притежават уникално мислене, което надхвърля нормите на своето време. Те са доказали своята сръчност както в занаятчийството, така и в търговията, изграждайки солидна основа за бъдещ успех. Възползвайки се от богатото си минало, панагюрци могат да използват тази историческа гордост и чувство за патриотизъм като обединяваща сила за изграждането на сплотена общност, фокусирана върху издигането и възраждането.
Създаването на икономически политики, съчетани с инициативи за развитие на децата, подкрепа от общността в тяхното израстване и насърчаване в образователен, културен и спортен аспект, ще създаде благоприятна среда за устойчиво развитие и сигурност за отглеждане на деца.
Конкретна подкрепа за многодетните образовани семейства, би била преди всичко гарантираното качество на ползваните обществени услуги, като здравеопазване, образование и сигурност. Осигуряването на приоритетен достъп до други допълнителни занимания и ангажименти и удобни възможности за курсове развиващи артистични и спортни умения би било добра възможност за тях. Също така и осигуряването на стройна транспортна организация, която да облекчи семействата в обслужването на децата им във връзка с посещаването на занимания би било много силна политика, която да накара и замисли доста семейства дори да се преместят на територията на общината. Свързването на селата с града, трябва да е приоритет. Този подход ще разшири интензитета и обхвата на обществен обмен, а от там и ще се отворят допълнителни възможности за привличане на хора, желаещи спокойствието на селото и удобствата на града.
В развиването на демографската политика, не трябва да забравяме, че миграцията играе много сериозна роля локално. Поради тази причина трябва да се подходи приоритетно в две направления.
Първо преди всичко е важно да се създаде среда и политики, които да намалят естествено напускащите деца и семейства града ни. Мотивирането на децата да учат навън е важен аспект, но е изключително важно да се мисли по въпроса, как след това тези деца да се завръщат, а не да остават в големия и примамлив град.
Втората важна задача свързана с миграцията е, че е необходимо да се мисли във връзка с насърчаването на миграция към общината, като се привличат, както инвеститори, така и потенциални работници, желаещи да се установяват със семействата си на територията на общината.
Чрез възприемане на цялостен подход, който отчита разнообразните фактори, влияещи върху демографския преход, можем да преодолеем настоящата криза на ценностите и да насърчим култура, която цени създаването на семейства и отглеждането на деца. Като признаваме и празнуваме наследството на панагюрци, можем да изградим процъфтяващо бъдеще, в което всеки член на нашата общност играе решаваща роля в осигуряването на дългосрочен растеж и устойчивост.
Наличието на сериозни ценностни дефицити днес, създава нужда в хората да бъдат част от нещо много по-голямо от тях. Да бъдеш част от една горда българска общност е изключително примамливо. Родолюбието и историческата гордост могат да създадат желание у доста хора да станат част от едно общество, във време в което всички се обезличават. Ако ние можем да изградим тази свързаност и единство, което се преживя в Панагюрище на 3-ти март 2024г., като ежедневие за нашата общност, то тогава несъмнено, ще можем да се изправим заедно с общи усилия пред демографския проблем и да намалим негативните последици от него за обществото в бъдеще.
За да се изградят адекватни политики е необходимо да стъпваме върху адекватни данни. Данни, които реално показват обществената реалност. Поради тази причина, започвам проучване във връзка със ситуацията на населението и възможностите, които имаме пред себе си в бъдеще, за справяне с демографския ни проблем.
Участвайте в първата ми анкета, за да можем да имаме реални данни на база, на които да вземаме по-точни решения.
