Корупцията разбива институциите

Общественото доверие в институциите за противодействие на корупцията е тотално подкопано.

За съжаление сме свидетели на безпрецендентно недоверие към институциите и хората заемащи обществени позиции. Хората са поляризирани и изключително много разединени. Това създава предпоставка за невъзможност за обединение в обществото, което би могло в тежки ситуации да го изведе в позитивна посока. Това разединение е само и единствено в полза, на корумпирания политическо елит, който може безнаказано да вилнее и да си гарантира продължителното задържане на текущата ситуация.

Хората все повече се обезверяват, че няма нужда да търсят правораздавателни или охранителни органи. Все повече не вярват в правосъдната система, както и всъщност все по-малко имат желание за гласуване, защото не вярват, че гласовете им ще бъдат зачетени. За съжаление с оглед на последната ситуация, в която беше касиран вота на около 5 хил. човека по скандален начин от ВАС, заради технически грешки в опаковане на изборните книжа, а не заради реални проблеми с протоколи или бройки гласове.

Реално най-сериозния и важен виновник за непрекъснатото задълбаване на текущата ситуация в срива на доверието на обществото в институции и политически елит е задълбочената корупция по всички етажи на властта и администрацията. По-долу могат да се видят в дълбочина обществените нагласи на база социологическото обследване от страна на Антикорупционния Фонд.

По обща оценка на различни социологически изследвания и експертни мнения, българските институции имат изключително ниски нива на обществено доверие. Това се дължи както на усещането за липса на ефективност при осъществяване на техните основни функции и правомощия, така и на цялостното усещане за наличие на корупция, конфликт на интереси, непотизъм при упражняването на публичната власт. Тази негативна оценка може да бъде приложена както за политическите институции, така и за органите на независимата съдебна власт. Ниското обществено доверие е особен проблем, когато се отнася до институциите, които са призвани да противодействат на корупцията и злоупотребата с власт. При последните липсата на доверие е равносилна на загуба на легитимност, тъй като от съдебната власт и другите независими контролни органи в най-голяма степен се очаква да отговарят на стандартите за безспорен интегритет, висок обществен авторитет и професионализъм. Ниското обществено доверие за продължителен период е индикация за дълбоки и системни институционални проблеми, които не могат да бъдат решени само с повърхностни административни и организационни реформи. Тези проблеми не са свързани само с ефективността на процесите, а и с цялостния политически и институционален контекст, който разкрива характеристиките на „дефектната демокрация“ и „завладяната държава“. В държавите с устойчива и консолидирана демокрация доверието в органите на съдебната власт е изключително високо, и по правило, по-високо от доверието в политическите институции. Тази характеристика е свързана с общосподелената ценност на върховенството на правото, която прониква във всички социални и институционални структури. Представяме изследване на доверието в политическите институции и съдебната власт, призвани да противодействат на корупцията, проведено по задание на АКФ от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 11-22 април 2017 г. Резултатите разкриват силни негативни тенденции. Сред интервюираните граждани относно доверието към институциите, които имат функции за противодействие на корупцията, повече от половината оставят въпроса без отговор, а сред отговорилите, доверието към институциите е на изключително ниски нива: прокуратурата получава 8,4% доверие, съда – 7%, полицията – 4,3%, ДАНС – 0,1%, правителството – 0,9 %. Индикатор за доверието в институциите е и възприятието на степента на разпространение на корупцията в отделните институции. Резултатите от изследването показват, че съда (44%) и прокуратурата (35%) са институциите сред които гражданите считат, че корупцията е най-разпространена, наред с политическите институции – парламент (43,5%), министерства (29,5%), общини (26%), както и сред органите на полицията.

В обществените нагласи не се наблюдава силна обвързаност между противодействието на корупцията в съдебната система и други социални сфери, които са по-непосредствено видими за обикновените граждани. Липсата на такава ясна и силна обвързаност стеснява полето на битката с корупцията, като не позволява то да увлече по-широки социални групи. Според изследването, доминиращите обществени нагласи по отношение на настоящите политики и мерки за борба с корупцията са основно в посока на увеличаване на наказателната репресия /62%/, и по-малко – за превенция на корупцията /38%/. Тези нагласи кореспондират с недоверието, че е възможна систематична политика за борба с корупцията и с повърхностно-популисткия характер на формираните очаквания – настояване за високи наказания, въпреки увереността, че те никога няма да се случат.

Недоверието към волята и възможността на институциите да се справят с корупцията намира израз и в личните реакции на анкетираните при евентуален сблъсък с нея. На въпрос „какво биха посъветвали да направи техен близък, ако му поискат подкуп?“, 40% отговарят, че биха го посъветвали да го плати, а 60% – да извика полиция. 60%-те процента, които биха извикали полиция, будят оптимизъм за наличието на рефлекс за противопоставяне, но профилът на тези хора дава основания за скептицизъм (представители на по-възрастното поколение, хора от по-малките населени места, които относително по-рядко попадат в корупционни ситуации). Високото недоверие към институциите намира израз в заявената позиция, че само 31% декларират, че лично биха подали сигнал за корупция.

Полицията получава доверие на 35% от анкетираните като институция, където хората биха подали сигнал, почти идентично с доверието в медиите – 34%. Прокуратурата е с 18% доверие, а инспекторат към институция, където е засечена корупцията – с 13%. Към полицията са склонни да се обърнат преди всичко по-възрастните, хората от селата, жените. Частните собственици, хората с по-високо образование и доходи, в съотношение от две до три към едно, биха избрали медиите. И при този въпрос наблюдаваме същата тенденция – групите, които потенциално по-често попадат в корупционни ситуации, имат най-малко доверие на институциите и разчитат повече на медиите, отколкото на институционалните действия.

Високо е недоверието към институциите, че ще успеят да защитят лицата, които подават сигнали срещу корупцията и сътрудничат на органите. 69% от анкетираните декларират, че не се чувстват защитени, ако подадат сигнал за корупция. Тази нагласа снижава готовността за подаване на сигнал, като в същото време е резултат от създалото се обществено убеждение за неефективност и дори злоупотреба в борбата с корупцията.