България, като част от демократичния свят, би трябвало да разполага с активно гражданско общество, което да играе ключова роля в контрола над управлението и развитието на обществото. Въпреки това, у нас гражданската активност е често слаба, фрагментирана и ограничена или дребнава. Причините за този проблем са дълбоко вкоренени в историческите, културните и социално-психологическите особености на българския народ.

Причини за липсата на активно гражданско общество

Историческо наследство и култура на страх
Петвековното османско владичество е създало у българина страх от властта и липса на доверие в институциите. Подобен модел на поведение е затвърден и от тоталитарния режим в периода след Втората световна война, когато всяка форма на гражданска активност извън партийната линия се наказва строго. Това историческо наследство е оставило траен отпечатък върху склонността на хората да изразяват публично несъгласие или да се организират в защита на своите интереси.

Недоверие и разединение
Българското общество често се характеризира с липса на единство и склонност към вътрешни конфликти. Вместо да се подкрепят едни други, гражданите често се изправят едни срещу други, което разрушава общото дело. Завистта и подозрението към онези, които се опитват да работят за общественото благо, са често срещани. В резултат на това много от хората, които искат да допринесат, стават обект на критика и дори хули, а те на свой ред се демотивират и лесно се изкушават да се облажат и да станат такива, каквито по принцип ги изкарват.

Липса на образование за демокрация и граждански права
В българската образователна система липсват достатъчно усилия за изграждане на гражданска култура. Учениците рядко се учат как да изразяват своето мнение, как да защитават правата си и как да участват в обществени процеси. Образователната система е фокусирана върху правилни или грешни отговори, а не работещи решения. Това води до общество, което не разбира важността на активното гражданско участие.

Политическа манипулация и популизъм
Много често политиците в България използват стратегии на разделение и манипулация, за да обезсилят гражданското общество. Те насърчават недоверието към НПО-тата и други граждански инициативи, представяйки ги като заплаха или врагове на народа. Така обществената енергия се изразходва в конфликти, вместо в градивни действия.

Духовен дефицит
Липсата на дълбока духовна култура също играе съществена роля в ограничаването на гражданската активност. Когато в обществото няма силно изразени ценности като съпричастност, смирение и взаимно уважение, завистта и негативизмът се разрастват. Търсенето на смисъл единствено в материалното води до разочарование и апатия, които обезсърчават участието в общи каузи.

Защо хулим тези, които работят в наш интерес

Култура на недоверие
В България съществува вкоренено убеждение, че "никой не прави нищо безвъзмездно". Това кара много хора да гледат със скептицизъм на всеки, който се опитва да внесе положителна промяна. Този скептицизъм често се изразява в обвинения и хули, които демотивират активните граждани и така се обрича на провал и самото начинание в зародиш от самите заинтересовани лица.

Завист и страх от промяна
Когато някой работи за обществено благо, той неизбежно изпъква. Това предизвиква завист у част от обществото, която предпочита да го атакува, вместо да се присъедини към усилията му. Освен това, промяната често плаши хората, защото изисква усилия и активност, които мнозина не са готови да направят.

Поляризация и пропаганда
Медиите и социалните мрежи често допринасят за негативното отношение към активните граждани. Лъжливи новини и целенасочени кампании срещу определени личности или организации създават изкривена представа за техните действия и цели.

Липса на духовна перспектива
Когато хората не са свързани с идеи и ценности, които надхвърлят индивидуалния интерес, те лесно попадат в капана на дребнавостта. Духовният дефицит ги прави склонни да критикуват и отхвърлят тези, които се опитват да донесат положителна промяна, вместо да подкрепят усилията им.

Какъв е изходът и какво можем да направим

Въпреки трудностите, активното гражданско общество може да бъде създадено и укрепено чрез целенасочени действия. Ето и някои стъпки:

Образование за гражданска култура
Необходимо е въвеждането на гражданско образование в училищата, което да учи младите хора на права, отговорности и демократични ценности. Също така, възрастните трябва да имат достъп до информационни кампании и обучения за активно участие в обществото.

Прозрачност и отчетност
Гражданите трябва да виждат реалните резултати от усилията на активистите и организациите. Това ще намали скептицизма и ще повиши доверието в тях.

Създаване на мрежи за подкрепа
Активните граждани и организации трябва да се обединят в мрежи, които да им предоставят подкрепа и ресурси. Това ще ги направи по-силни и устойчиви срещу атаките и манипулациите.

Борба със завистта и негативизма
Обществото трябва да работи върху промяна на културните нагласи. Позитивните примери трябва да се популяризират, а завистта и негативизмът – да се осъждат открито.

Активно участие на младите хора
Младите поколения всъщност са ключът към промяната. Чрез социални мрежи, иновативни кампании и съвременни платформи те могат да бъдат ангажирани и мотивирани да участват активно в обществения живот. Чрез младите, техните родители бих били по-склонни към промяна.

Укрепване на духовните ценности
Възраждането на духовността може да даде нов смисъл на гражданската активност. Чрез популяризиране на ценности като състрадание, солидарност и уважение обществото може да преодолее завистта и апатията. Това включва както религиозни, така и светски инициативи, насочени към духовно обогатяване.

Като цяло в заключение

Липсата на активно гражданско общество в България е проблем, който може и трябва да бъде преодолян. Това изисква съвместни усилия от страна на образователната система, медиите, гражданските организации и самите граждани. Макар че хората, които работят за общественото благо, често са обект на критика и хули, те трябва да продължат с увереност, защото промяната започва от тях. Изходът е в образованието, прозрачността, солидарността и духовното възраждане. Само така можем да изградим едно по-силно и активно гражданско общество, което да работи в интерес на всички.