Скъпи съграждани,

На 1 май тази година няма да участвам в официалното излизане на стълбите пред читалище "Виделина", нито ще приема поканата за кметския коктейл по повод честванията на 149 години от Априлското въстание.

Причината ми е лична и не мога да застана редом до онези, които обещаваха усилия за възраждането на Панагюрище и подготовка за достойното честване на 150-годишнината от Априлското въстание през 2026 г., а до днес не са направили нищо съществено на държавно ниво. Абсолютното същото поведение има и за другите обещани милиони за инфраструктурни проекти, но уви сега се кършат китки, как и защо нещата не могат да станат.

Това бездействие, тази демонстрация на празни думи без реални действия, е причината, която създава недоверието на хората в институциите и причината, която преля чашата за мен. За тези висши гости, които идват тук, това подготвяне на голямо отбелязване на 150 годишнината трябваше да бъде приоритет, но като всичко друго и това не бе.

На тези стълби ще застанат много честни и достойни хора, дали сили и сърце за Панагюрище през годините. Но редом до тях ще бъдат и други — хора, които преди време поемаха гръмки ангажименти за възраждането на града ни, а днес тези думи са останали без покритие.

Не мога да застана на трибуната редом до онези, които обграждат изпълнителната власт като шайка лешояди — не заради любов към града ни, а заради личен ПР и захранване на собствената си суета.

Не мога да стоя до хора, които виждат как икономиката ни загива, училища с 140-годишна история са застрашени от разруха, земеделските ни земи пустеят и се приготвят да бъдат остъклени, а те мълчат и отвръщат глава и тупат топката.

Не мога да бъда редом до хора, които не поемат отговорност за провалите на управлението, които освобождават недобросъвестни управители без последици, които гледат как се руши общественото доверие и не правят нищо.

Не мога да бъда до онези, които поставят хазарта и личната изгода над бъдещето на нашите деца.

В Библията, книгата, която е моят морален компас, пише:

"Да не ореш с вол и осел заедно."

Аз няма да ора на едно и също поле с тези хора.

Къде ще бъда?

Ще бъда на улицата – сред обикновените хора, които пазят жив спомена за героите на Априлското въстание не само в думи, а в сърцето си и наистина се омиляват и изпълват с гордост, когато само помислят за тези времена.

Ще бъда там, където наистина ще отдадем почит на саможертвата, на огъня, запален заради кръв и вяра на 20 април 1876 година.

Ще бъда до онези, които носят светлината в душите си.

"Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата."

Нашият дълг

• Априлци ни завещаха не просто спомени, а мисия — да пазим огъня жив.

• Не можем да позволим той да угасне в празни думи и лицемерни чествания.

• Ние, потомците на бунтовните панагюрци, сме призвани да носим тази светлина.

• Да бъдем достоен народ.
  

• Да запазим светлината, която не може да бъде скрита, защото е сътворена с кръв, чест и жертва, както Христос се е жертвал за нас и по негов пример нашите предци са приели свобода или смърт!

Ние можем 

• Да бъдем живата памет на Панагюрище!

• Да съхраним огъня! 

• Да възродим духа на Априлци на площада, а не от дивана - със сърце, с вяра и с дела! 

Не желая този акт да бъде политизиран, защото е чист и закъснял акт, който търси светлината, която отдавна е загаснала сред нас.

Желая повече хора да се поклоним пред огъня през деня и да занесем искрата вкъщи, като я предаваме на своето бъдеще! 

Който има уши да чува, да слуша!

С уважение Павел Хрисков